Жан-Пиер Симеон (р. 1950 г.), френски поет, драматург и есеист, получи в неделя най-високото отличие „Златен венец“ за 2024 г. на международните Стружки вечери на поезията, които се провеждат за 63-и път в югозападния град Струга в Северна Македония, предаде агенция МИА.

На международния поетичен митинг „Мостове“ беше връчена още наградата "Братя Миладинови" за най-добра поетична книга, излязла между две фестивални издания на Стружките вечери на поезията. Тазгодишният лауреат е македонската поетеса и литературен теоретик Катица Кюлавкова с книгата „Небето е моят дом“. Връчена бе и наградата „Мостовете на Струга“, която ЮНЕСКО и Стружките вечери на поезията присъждат за най-добър поет-дебютант – неин носител стана немската писателка Катрин Пиц за нейната поетична книга „Винаги е имало такива дни“. Тази година за

Клуб по история ще бъде създаден в Регионална библиотека „Николай Вранчев“, каза Гергана Янева – библиотекар. Тя посочи, че сформирането на клуба е по инициатива на читателя Симеон Василев от Смолян. „Той поиска да събере на едно място хора, които са запалени по тази наука или просто се интересуват от нея.

Целите на клуба ще бъдат насърчаване на интереса към историята и културата. Ще се организират събития, лекции, дискусии, посещаване на музеи и стимулиране на изследователски интерес сред читателите. Членството ще е отворено, без значение възраст и образование, допълни още Янева.

Първата среща на членовете на клуба ще е на 17 октомври.

„Ще се радваме любителите на историята да се събират на едно място, където да дискутират и разменят идеи“, каза още Гергана Янева

Към момента в Регионалната библиотека е действащ Читат

Националният исторически музей издаде новата книга „Съкровище от сребърни византийски монети, Ставратони (втората половина на XIV век)“ на доц. д-р Владимир Пенчев, съобщават от екипа на музея.

Те отбелязват, че в труда авторът описва една от най-големите колективни монетни находки на този рядък късновизантийски номинал, съхраняваща се във фонда на Националния исторически музей. 

„През периода 1983 – 1985 г., на Националния исторически музей – София на няколко пъти бяха предложени за откупуване значителен брой много интересни сребърни късновизантийски монети от голям номинал (ставратони). Още от пръв поглед стана ясно, че това са части от някаква голяма колективна находка, аналогична на която не се съхранява в нито един от българските музеи“, разказват от НИМ. По думите им музеят е положил максимални усилия да прибере за нумизма

Доц. д-р Деян Статулов ще представи първата част от поредицата си книги "Между два кадъра" на 13 ноември в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас, съобщават от културната институция в морския град.

Изданието представя 51 съвременни български кино творци, които разказват за своя път към филмите. Някои от тях са добре познати, а други не чак толкова, но всички заедно създават съвременния облик на българското кино.

Разговорите с тях са правени през последните пет години и предлагат момента снимка от работата на творците, като авторът не е търсил изчерпателност или актуалност извън конкретния филм, превърнал се в повод за срещата с героите в книгата. Деян Статулов ги описва не като интервюта, а като откровени разговори между два дубъла на снимачната площадка или в почивките между репетиции в театъра, затова и всички са различни. 

Сред героите на

Осем нови комикса на утвърдени автори и млади артисти са включени във втория том на „Дъга“, съобщават от сдружението „Комикс манифактура“.

В изданието има продължение на историите на грубиянина Гентацу от „Бонзай“ на Сатанасов, както и на война-наемник Божидар от „Без Титла” на Калоян Томов. Читателите ще се спуснат назад в миналото с „Детективът Дей“. Сценарият е на Кънчо Кожухаров, туш от Веселин Праматаров и цвят от Джулиано Димитров. Комиксът е създаден преди около 30 години, но се публикува за първи път, разказват от „Комикс манифактура“.

Иван Коритарев представя история за Баба Гиче, вещицата-закрилник на едно малко селце с балкански дух. Митология и модерен свят се сблъскват в „Дарът на Ламята” от Мира Миладинова, Кремена Жобова и Раймонда Пейчинова, а дъщерята на дявола поема по